Море Море, море, във теб аз виждам трилиони парещи звезди дълбини космически но сини отблясъци от други светове Море, море, аз зная че някога едно сме били преди слънцата и земите Някога преди, нали? Някога преди да сме решили човек да бъда аз, море да бъдеш ти. Частица твоя нося в мен фрагмент от мене има в теб Ще се завърнем някой ден Ще се завърнем двамата със теб към корена безкрай делечен

И утре е ден И утре е ден когато днес не беше И утре е ден когато днес да бъде не успя И утре, и утре, и утре… И утре след несбъднатото аз, и утре след изплаканите сълзи от очите парещи и тъжни И утре, и утре, и утре… И утре е ден, Когато днес да бъдем не успяхме, когато надеждата във нас строши се като писмо във стъклена бутилка

Сребърни Вълни Безкрайното и сребърно море поглежда в мен и в моите тревоги И казва ми поспри поспри и се огледай във мойте сребърни вълни в целувката ми нежна и омайна в гласът ми топъл и любящ Била съм тук и пак ще бъда ще бъда и след хиляди години Послушай мойте сребърни вълни хвърли тревогите във мойте дълбини