Мисля си тези дни за умората на ума. Или поне днес. Дали задължително винаги идва продължително умствено натоварване, хронично преработване, и дали не може да идва и изчезва психологически и породено от опита. Виждал съм хора, които по цял ден могат да се занимават с нещо изключително сложно и накрая на деня да са заредени с енергия повече от всякога, защото са извършвали действието с любов и страст, и други които да се изморяват за дни само след 1 час работа, само защото са правили нещо което мразят и непонасят.