Морето в мен Морето в мен е тъмно и опасно и крие в своите дълбини Замъци велики от миналите дни Сърцето свое там съм заковал Под пастовете болка които съм набрал Но знам ще дойде ден, когато ще бъде то със мен Свободно, пърхащо, игриво Както помня го - така красиво Ще бъдем заедно във копнежа мой ще открием във небето дома свой

Кутия Аз съм стъклена кутия, здрава, силна и строга Стерилно е всичко във мен И няма достъп нищо извън мен Аз държа, крепя и нося, здраво, силно, строго И в мен има дете, дете или почти-дете дете или преди-дете То е във мен от ден далечен така безкрай далечен И ето - държа го аз в плен държа го - силно, оковно и строго И пазя детето във мен От ужаса жив и горящ

Море Море, море, във теб аз виждам трилиони парещи звезди дълбини космически но сини отблясъци от други светове Море, море, аз зная че някога едно сме били преди слънцата и земите Някога преди, нали? Някога преди да сме решили човек да бъда аз, море да бъдеш ти. Частица твоя нося в мен фрагмент от мене има в теб Ще се завърнем някой ден Ще се завърнем двамата със теб към корена безкрай делечен

И утре е ден И утре е ден когато днес не беше И утре е ден когато днес да бъде не успя И утре, и утре, и утре… И утре след несбъднатото аз, и утре след изплаканите сълзи от очите парещи и тъжни И утре, и утре, и утре… И утре е ден, Когато днес да бъдем не успяхме, когато надеждата във нас строши се като писмо във стъклена бутилка

Сребърни Вълни Безкрайното и сребърно море поглежда в мен и в моите тревоги И казва ми поспри поспри и се огледай във мойте сребърни вълни в целувката ми нежна и омайна в гласът ми топъл и любящ Била съм тук и пак ще бъда ще бъда и след хиляди години Послушай мойте сребърни вълни хвърли тревогите във мойте дълбини